[В ПАМЕТ НА] БОГДАН ДЯНКОВ

... Любимият старик пред
черната дъска застава;
и ситни формули по нея заиграват –
тебешира танцува навред...

И не в темпорална, аморфна – модалност,
графеми вълшебни рисува,
тъй близо, най-право и пред
мътния ми поглед, плувнал в тях,

та в него навлизат те, сякаш отвека...
и пак в променливи, в константи, трепне той...;
та виждам аз, във квантора универсален,
пламналото, ярко „А” – единствена и моя –

Анархия богата, след която, все нагоре
тичам, далеч над всяка неформална кал...