АДОРНО

На уртéкста тайнствен, из недрата –
от сърцата на Стравински
и на Шонберг – разпръсват се ята –
да плават из просторите локрийски;

ята от смисли – в чиста форма;
от множества мелодии, най-странни,
за да явят лика на гения – Адорно...;
в секвенциите кукувичи в утрин ранна.

Дванадесет тона – хроматика зряла;
безброй алтерации – в серии най-причудливи;
издалеко изпъква безкрайната цялост
в релеф от хармонии мощни – със силата,

лика да ми явят на гения – Адорно –
с диалектиката негативна – непокорен!..






САШО МАРКОВ

... човекът неуверено върви;
и бива, неговата стъпка,
колеблива; макар дъхът му да гори,
сърцето – тръпки-битие - побиват ...

... свенливо той приплъзва поглед –
по всичко видимо – дори отвъд;
и вижда се – умът му е привързан
към Логоса и Истината – твърд...

... изпълва неговият глас
със аромати своя етер неоразмерèн –
горчив пелин – ухание познато,
за да го нося в мене – ден след ден...

Обичам името ти, Сашо Марков,
В сърцето ми, със времената стари, е родено!..




ЛЕНИН

Увенчан със червена хоругва,
запява сънят ми за гений отчаян,
мислител печален, за време по-друго;
име размирно и слово за рая ни
земен, за двори кристални...;
пее кръвта ми, горя и, замаян,
изпълва ме цял безнадеждно
послание... Горко се взирам,
в съдбата се вглеждам,
в окото й отговор диря –
за мътния истòчник на реката,
дето ни помита без остатък...,

... от бъдещето – светло, не намирам как,
но все опитвам някак, да се скрия...