ХИЛБЕРТ

От някаква бледа и тежка анемия,
кипва изведнъж гореща кръв;
и езикът полиструктурен и горък – немия,
замлъква пред Хилберт и стихва най-пръв...

И почва тогава, безкрайна, една, той, игра;
която начева със стройна система;
от ред аксиоми, и за извод правила, та гора
избуява из нея – безброй теореми...

А на законите, системата, е строга –
оформена във идеална пълнота;
и в нея със дъха си мога, всяка истина,
да демонстрирам със формална красота...

[... И бивай, Хилберт, все пред мен – в изящен свет –
комуто съм във плен, от ярък ум – обзет...]