ВИТГЕНЩАЙН

Сърдит и мрачен философ
ръждивия ръжен размахва;
и гневна, неговата е, любов –
гласът му вдъхва страх...

Със Витгенщайн не може
да се спори; и неговите думи
ме в сърцето глождят;
умът му е докрай разбунен...

На Витгенщайн е по-горчив
езикът, и от плазмата на Битието;
що кипнал, философът полудив,
със ярост, сторва в пепел...

Приветствам те сърдечно, Витгенщайн;
с поклон пред пламенното твое: “Nein!”








ЕВЛОГИ ДАНКОВ

...очите му се взират във природата
дълбоко; и от глъбта на свойта исихия,
ней ласкаво говори, тихо, философът:
да се опомнят пустите стихии... –

на собствените си закони, нека,
най-сетне се научат – от неговия разум
крепък; преди далеч, навън от Битието си,
да изтече необратимо, този век –
сломен, и времето му – клето...;
дори на родовèте и на видовете,
крехкото дръвче, да спре завинаги
да ражда – по-преди...; и ти

Припомняй ми, във всеки миг, Евлоги Данков,
една пайдея – мисъл в инфинитен стих!..