ХАЙДЕГЕР

Приижда времето с вълни
подивели, от стомана, превъзпламенена;
сурва се към мене; в лицето ми мълви
на свой антиезик, комуто съм във плен –
езикът, който ме изрича –
с една предходна разрешеност – винаги –
в чиято порфира аз сричам
графеми огнени във пергамент на минало –
и все по-непонятни отговори на въпроси
невъзможни: откъде битието извира;
накъде ми сърцето го носи;
и в своята безсъница аз не намирам,

как в тремора на палещата нощ,
да разбирам, да живея и да бивам; глътка сила...