ФАЙЕРАБЕНД

Подобно на някакъв призрак пиян,
пред мене дух един застава;
и в гласа му див, аз онемявам;
изтръпвам цял, обсебен от омая…

Файерабенд – земният баща
е на Небесната Анархия – не ща
да слушам други глас в нощта,
която бавно си отива – и ред неща,

все по-красиви – Произвол и Свобода –
към моята душа прииждат – за беда
на празната догматика, която без следа,
изчезва нейде надалече и навеки;
та светли, виждам, твърди, за ума – пътеки!..