ШЛАЕРМАХЕР

Нямаме за Господа, съзнание предметно;
и липсва Той във нашето познание и воля,
но живо е, присъствието Му, в сърцето;
и вечно в него да живее, молим; нека
с ласката Богочовешка, с откровението Свое
светло, в непомерна благодат да оросява
костите ни съкрушени; че едничък Той е,
който с нежност, непростимото забравя…

…И с тебе, Шлаермахер, взирам се в безкрая,
та виждам – светлината в мрака свети,
а в нея – светлина по-ярка; пред тихия и лик мечтая
с последните - спасение – пръв клетник –
във лоното Авраамово, при Господа незнаен –
отвъд пределите на моята несрета.