ХИТЛЕР

Арийската тъга е вечна;
безкрайна, твоята, е, реч…
и поривът на Райха; крепът
с цвят на пръст, пред моя път
развян…; пред гаснещия лик
на моята момчешка, немска скръб…;
пред твоята борба, негата ти,
копнежът горд и блянът скъп…

Арийската тъга е вечна,
нечути – воплите и крепки;
и после свършека, във реч на
тиха горест, тлен; посред
безкрая неин, от лик посечен,
все още чувам звънкия ти бред…






ШОПЕН

„... съгласно предсмъртното му желание,
сърцето му е пренесено в Полша и зазидано в колона във Варшавската църква "Светият кръст"...”

„Шопен”, Wikipedia

„Говори ви Колоната във Храма:
Тъй, както някога сърцето на Диòнис,
понесе в своето бедро баща му,
така и аз, като ногà гранитена на Оня,
що Своя Син изпрати, за да, Сам,
Той, немощите, наши, и греха – прогони;
нося във бедрото си – каквото няма –
другаде сърце...; превърнах в трон
плътта си – за едно ефирно знаме –
за името на всяка нежност – като стон,
що свети в тишината на най-ранния
и първи зрак на вчерашния ден, отронен...

Говори ви Колоната на Храма:
в гранитите си нося – сърце, каквото няма!..






РЪСЕЛ

„Битието няма ценност и
ценностите нямат битие...”
Р. Х. Лотце

... а принципът на математиката
съвършено прост е: първо
Истината; битието – после –
тъй твърде жизнен, здрав и непоклáтен...

... А Истината, братя, е понятие
и не за вещ или за свойство, ни релация –
отляво във гръдта човек я носи –
единствен отговор на мъчния въпрос:

„Ти кой си, откъде, защо си тук?” –
безкрайно твърд и твърде прав...
Не зная друг и вярвам – няма; той би
послужил само и единствено – за срам...

... И нека никога не пребивава сам
човек, ни Истината – да тъгува - изоставена...