НИКОЛАЙ [ОТ КУЗА]

… от своя роден дом,
един младеж побягва –
завинаги; и трябва
в своя път подире, щом

е устремен напред,
да не поглежда…
В безкрая на една надежда,
следва, нека – своя свет –

към Екстремума на
Доброто, към върха –
безкрайно по-високо, над греха –
в субстанциална тишина…

…Вземи, блажени Кардинале,
сърцето ми; и влей му вяра!