ЯКОБ БЬОМЕ

…В съня ми се яви дърво; далеч,
въздигнато нагоре, извисено;
във него жизнен сок безспир тече;
за негова градина – цял, светът му отреден е;
а почвата му – тварната природа вечна.
Стволът му – звездите нароени;
а клоните – безсмъртните стихии.
Уханните и сочни плодове –
това родът човешки е - самите ний…
А сокът му – това е Господа, когото не,
не ще забравим да възхвалим, и,
чиято милост, по-добра е от живота…

… И нека, Якоб, с него да расте духът ни –
по-радостен, все по-велик – безсмъртен!