[В ПАМЕТ НА]
ИВАН СОФРОНИЕВ

…цигарата бавно догаря
в един препълнен пепелник,
оставен; разстроен, ученикът
си спомня за Учителя – Иван…

Свенливият му глас отново,
със лекцията, безначална,
затрептява; със светлата си тайна -
Със Фихтевото слово –

оживява във сърцето…,
изпълва го и вдъхновява;
и паметта за Кант, тогава,
цяла го обзема, че нали е то,
само по себе си, едничка цел,
що Разумът не може да забрави…