ШЕЛИНГ

Твоят Аз към мен поглежда
от самия Абсолют;
от лика му се процежда
светлина, и цял във смут,
замирам аз, възторжен,
лек и укрилен; и пред
неговите двери, разтревожен,
бдително стоя посред

безкрая на една система,
с интелект, прелял
от тъждество; със вени,
пламнали от идеала,
що пулсира в тях;
и битието му реално…