КЪМ МОЯ ЛИВАНСКИ КЕДЪР


В зелена порфира,
в пленителен строй;
под тебе намирам
размирен покой.
В смарагдена багра,
във сянката светла;
ликът ти ме радва,
радостта ми отеква…

Гласове посред етер
смолист, ме зоват –
изгнан като престер,
към тебе - насищам се с път;
и връщам се, пламнал,
под твоята сянка да падна…