ЯСПЕРС

… По-самотен съм от стъклено пиано;
от притча неразбрана,
от нервна корда, наранена -
по-разстроен; от сянка - по-уплашен,
дълбоко скрита във тъмата.
Фалцетите на глухите ми тропи –
и гласа на кукувица -
със трели и синкопи -
по-печални, да скандира - учат…

За Обхватното – без твойте думи;
без твойто вдъхновение –
за Болестта ми – пълна сума;
без твойте мисли светли, Ясперс,
от Бога само чувам, утешителните струни…