ДЖ. СТ. МИЛ

Отново вглеждам се във твоите методи
индуктивни – те ума ми водят
във емпиричен констатив –
пластична, жива, разликата очертава
златното течение, в което плава,
съкровена, чиста, санкция на негатива,
която сходствата явяват
пак във утвърдителната перспектива.

Мила ми е, Стюарт Мил,
системата красива, що си ти доказал;
трепти сърцето ми при тази
сила срещу идолите, дето си открил…
И тъй, не спирай върху опита да бдиш
и логиката нека вечни дни за теб брои.






ХЕГЕЛ

В чертите на Духа
едно лице се най-дълбоко взира –
самото Битие от тях извира,
тъждествено с на Нищото смеха,
към квантума на моето сърце
протяга длани, в история безкрайна
ме увлича; и в тайната велика
аз като перце политам.

И тъй, на Абсолюта тъждеството,
е абсолютно тъждество, защото
всяка част от него бива цялост
целокупна, и няма в него хаос;
многообразното стои единно,
по основание, искрящо като вино.




ДЕКАРТ

Твойто „cogito” е твое Битие;
навън от него – морето на това, което пък не е.
Твоят метод е пътека през това море –
тя води към твърдта, полека,
на познание системно, всеки,
който във самото Мислене прозре.
Твоята мисъл за Бог е вродена
и тъй, душата ти със Него е сродена.

Твойто „cogito” е твое Битие;
щом е чисто, то принася
пред жертвеника на сърцето светове
и моят клисав ум заквасва
с едеи, формули, ноеми -
да се роди за теб една поема.